Размяната като търговия: Петрол за ориз, Pepsi за съветски кораб

В дни на криза обществото винаги се обръща към най-стария метод за придобиване на стоки, разработен още от древни времена – размяната на стоки.

Тя е най-стария начин за правене на бизнес в света, а днес той се свързва с общества, които имат дълбоки финансови проблеми. В последните дни рибарите във Венецуела разменят рибата си за лекарства и други хранителни продукти, тъй като валутата в страната им на практика няма никаква стойност.

Подобна система бе приложена и в Гърция, която изпадна в дълбока финансова криза преди 8 години – хората се събираха по улиците и разменяха дрехи. Други предоставяха услуги в замяна на продукти.

Но размяната на стоки не се практикува само от обикновените граждани. Често правителствата също я прилагат, а причината е същата – страните им са в криза, подобна на тази във Венецуела и Иран сега. И двете държави използват размяната, за да превъзмогнат блокадата на стоки, които САЩ им налага.

Методът се използва и от компании като индонезийският производител на самолети IPTN, който през 1996 година се съгласява да размени два от своите пътнически самолета за 110 хил. тона тайландски лепкав ориз. Това е всичко, което купувачът може да предложи.

През 70-те пък Pepsi предлага своята газирана напитка на Съветския съюз в замяна на руско доматено пюре, за да навлезе на пазара в СССР. По това време компанията притежавала и Pizza Hut и използвала пюрето за пиците си в цяла Източна Европа. Pepsi не се ограничили само със смачкани домати. Те продължили да разменят своята освежаваща напитка за руска водка и дори...бойни кораби.

Групата ABBA прави нещо подобно – от Съветския съюз те не събират пари за авторски права, а плодове, зеленчуци и суров петрол, които след това продават на глобалния пазар.

Но да се върнем в Иран – държавата е принудена да разчита на размяна на стоки още при първите санкции на САЩ по време на революцията през 1979 година. Между 2010 и 2015 г. ООН наложи още по-твърди граници – иранците не можеха да купуват стоки от международните пазари със собствената си валута. Това принуждава Техеран да започне да разменя суров петрол и злато, държано в международни банки за обикновени неща като ориз, олио и чай. След ядрената сделка от 2015 г., Иран се върна обратно на пазара. Докато Тръмп не взе властта в Америка.

Миналата година новият президент на САЩ върна обратно част от ограниченията, което принуди Иран отново да се обърне към размяната на стоки и старата си договорка с Индия, която включва размяната на петрол за ориз.

Схемата е сложна – Иран се съгласява да приеме заплащане за петрола в индийски рупи, които постъпват в индийска банка в страната. След това иранците използват тези пари, за да си платят ориза и други стоки, като така не нарушават правилата и парите не преминават в чужди банки или през граници. Франция, Германия и Великобритания също създадоха подобна схема, за да могат компаниите там да търгуват с Иран. Инициативата се нарича Инструмент в подкрепа на търговската борса и се ограничава само до хуманитарни стоки като храна и лекарства.

Във Венецуела обаче не се разменят само стоки, а дори и работници. Страната изпраща 50 хил. барела петрол до Куба, а в замяна Куба изпраща икономисти, добре обучени лекари и учители.

Размяната помага на правителствата да запазят ценни чужди валути. През 90-те Малайзия заменя палмовото си масло за руски изтребител. По-рано тази година държаната ще направи същото, тъй като има нужда от нови въздушни сили, а има малко пари в резерв.